Древната история на сурвачката
Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), обичайно употребена в България на Васильовден (1 януари), има друга декорация в другите краища на страната, само че формата и е строго стилизирана. Сурвачката от Добруджа е типична и за по-голямата част от страната. Същата форма има и сурвачката от Перник, само че както наподобява, сякаш тя стои доста по-близо до началния древен модел, представящ същността на българската сурвакница.
В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни произведения, до момента в който в Западна България постоянно се окичва и с монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клончета да се привържат по този начин, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско “Ф ”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клонки. Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари (суркуватници, суркувачи) посещават стопаните и посредством отмерени удари със сурвачката по гърба изричат благапожелания за здраве, благополучие и удача. Вярва се, че сурвачката носи магическа мощ и прави пожеланията по-реални. Дряновата пръчка, завършена като сурвачка, обаче има магическо деяние единствено в един ден от годината; през другите дни тя е елементарна вършина!
Първи януари, когато се сурвака, е Васильовден, ден на свети Василий. Този светец, един от тримата най-големи богослови (отци) на християнската черква, е роден в град Кесария (Кападокия, Мала Азия) и е станал архиепископ в родния си град. Това обаче надали има отношение към обичая и задачата на сурвакането, с изключение на елементарното съвпадане на датите. На второ място в този ден стартира календарната година съгласно Юлианския и по-късния Григориански календари, което би могло да има връзка с обичая, защото той има за цел измолване на здраве и благоденствие през новата година. В същото време обичаят сурвакане има нехристиянски темперамент и най-вероятно е завещание от по-ранни езически вярвания.
Макар че смисълът на обичая да е явен, неговият генезис е противоречив. Няма данни кой народ - траки, славяни или прабългари са го употребявали и предали на актуалните българи. Със сигурност обаче той не е славянски, защото е изцяло чужд измежду огромните славянски нации, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и виковете, които съпровождат магическото деяние сурвакане (Сурва, сурва година!) са дали съображение на мнозина да свържат този бит с прабългарите, имайки пред тип името на древноиранския и индоарийски господ на Слънцето Сурья.
Съществуват две истински хрумвания за формата и функционалността на българската сурвачка, които стоят в органично единение. Първата концепция е, че по форма сурвачката е облик на тъй наречените " международно " или другояче казано, " божествено дърво ". Втората концепция е, че по функционалност сурвачката е безкръвно (растително) жертвоприношение, което за малко време носи в себе си божествена мощ.
Още от най-древните предхристиянски времена са се правили жертвоприношения - кръвни (животински) и безкръвни (растителни), с цел да се омилостивят езическите божества и да се завоюва тяхната поддръжка. В момента, в който божеството слиза на земята и влиза в допир с жертвата с цел да я одобри, тя придобива за малко време част от неговата позитивна сила. През този временен интервал жертвата стартира да демонстрира признатите от божеството вълшебен свойства - да лекува, да пази от зли сили и заболявания, да носи удача и благополучие. В книгата са разказани огромен брой такива жертвоприношения, завещание от езическото време, кръвни и безкръвни, които са се запазили в празничния календар на българите. Например - кръвта на жертвеното гергьовско агне има лечебна сила; основните на огъня, разпален на Сирни Заговезни (Кукеровден) се внасят у дома за предотвратяване от бълхи и въшки; пепелта от изгорения на Сирни Заговезни конец се пази поради лечебната му сила; частите от пожертвания петел на Петльовден (20 януари) имат чудодейна сила; същото се отнася и за пожертваната на 18 януари кокошка. Чудодейна мощ са имали и клонките (безкръвна жертва) на Връбница, които се употребявали като лек 
против заболявания и магия срещу градушка. Но най-силни и разностранни са чудодейните качества на българската новогодишна сурвачка: сурвакват се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките на сурвачката се назовават с разнообразни благопожелания и се слагат в новогодишна фамилна баница, известна като баница с шансове. Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, с цел да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.
Изброените нагоре качества на сурвачката, проявяващи се единствено в определ откъслек от време към Нова година се припокриват изцяло с известите качества на езическите жертвоприношения. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена против Нова година е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо провидение, евентуално Слънцето.
Видът на жертвоприношението - дренът също е определен неслучайно, тъй като това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите типове дървета. Дрянът има доста твърда и жилава дървесина, от която се вършат духови музикални принадлежности. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят стопира да понижава и стартира да пораства. Макар че по нашите земи тогава стартира зимата, в действителност от този миг стартира новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани нации (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като собствен максимален празник, прочут като " празник на възраждащото се Слънце ". Някои от тези нации са започвали новата си година от този ден. Този празник като начало на годината се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа " прът " има ирански генезис и значи " период от време, година, начало на годината " (Коледа - индоиранско разбиране, означаващо " година, начало на година). След дълго съмнение в IV-ти век християнските богослови одобряват, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. От тогава християните честват този ден като Рождество Христово.
Може би от всички модерни европейски нации само при актуалните българи са се запазили детайли от античния празничен цикъл към деня на Възраждащото се Слънце - това е названието Коледа, запаления коледен Бъдник (Нови данни за прабългарския календар), обичаите Бъдни вечер, Сурвакане и Сполязуване (Българският бит (С)полязуване и прабългарският календар). Причината са това е наследството от прабългарите, които за разлика от траките са приели християнството доста късно и то от своя максимален зложелател - византийците. Само век след своето християнизиране българите попадат под грубо византийско господство, което е нова причина за незадълбочено разбиране и практикуване на християнските обичаи и съчетаването им със старите езически празници. Като резултат през днешния ден съвсем няма български църковен празник, в основата на който да не са заложени остарели езически показа и традиции. Най-типичен образец за това е Бъдни вечер.
Накрая няколко думи за вероятната етимология на названията Сурва, сурвакница, сурвакане, чийто смисъл към този момент е пропуснат. Сурва (Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру) е празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета (сурвакари) обикалят домовете с дрянови пръчки (сурвакници) и с леки удари по гърбовете на стопаните и с крясъци " Сурва, сурва! " и " Сурва година! " им пожелават здраве и изобилие пред идната година. В някои региони на Тракия сурва значи и „ дрян ”, а „ суровица, сурукница ” значи „ дрянова сопа ”. Класическото " научно " пояснение на този бит е в стила на по-горната доктрина за сурвакницата - кодуцей. Някои учени одобряват, че обичаят има тракийски и старогръцки генезис, а термина сурва идва от гръцката дума sourba ta, която значи „ дива круша ”. За да има съображение за такава догадка се допуска, че в началото се е сурваквало не с дрянова пръчка, а с пръчка от дива круша, за което обаче няма никакви данни. Други създатели извеждат " сурва " от античното индо-иранско наименование Сурья на Слънцето, или от персийското наименование Zerwan (време) на най-ранния персийски господ.
Верни на концепцията, че доста старинни български думи със забравено значение са част от необятни семантични гнезда в българския език и диалекти, ние предлагме опцията терминът " сурва " да се изведе от основата СУР на истинския български диалектен глагол " сурвам ". Този районно използван глагол (Родопите, Странджа, Тракия) не е турцизъм, тъй като подобен глагол с сходно значение не съществува в турския език. Този глагол има няколко смисли: " устремно потеглям ", " слизам бързо надолу ", " плъзвам се надолу по ската " (от тук сургуляга, сурналка – пързалка), " задействам ", " премествам ", " влача ", " свличам ". Най-общо този глагол показва " начало на придвижване ", което евентуално е първичното му значение. От тук “сурва ” може да се получи посредством прибавяне на известния древен постфикс “-ав, ава ” към основата на този глагол и ще има смисъл на " потегляне, начало, старт, задвижване ". С това си значение терминът Сурва, Сурва година показва денят, който служи като начало на новата календарна година.
В дните, когато най-ценно е времето прекарано със фамилията, за какво дружно с децата не си извършите лична сурвачка, която да украсите сами и с която мъничетата да сурвакат на празника? Така ще вплетете вашата сила и наричания за по-здрава и щастлива година. Нанизвайки пуканките ще си пожелаете това, което вие и вашето семейство желаете, ще прекарате дружно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще научите стихчето за сурвакане... Не е мъчно, а и не ви трябват доста материали.
На първо място, несъмнено, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежете сами, в случай че имате тази опция. Ако не – на пазарите оферират неукрасени дрянови клончета точно за тази цел. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клонки на кръг, а по-късно и нагоре по стъблото още едно кръгче - по-малко. Най-общо основата на сурвакницата замязва на буквата “Ф ”. След това вършиме гирлянди от нанизани пуканки, другия тип са от сушени плодове, на места връзвате суха алена чушка и панделки от червен конец, както и бяла неоцветена вълна. Каквото вие решите. Това е в случай че желаете да спазите традицията. Но, несъмнено, бихте могли да изберете и по-модернистична декорация - с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. С последните децата се забавляват доста в приготвянето им, а също по този начин и нанизват доста елементарно без да се употребява игла. Така в украсата ще се включат даже и по-мъничките дечица, които също желаят да вземат участие. Какъв ще бъде вашият жанр на накичване, избирате вие. Най-важно е да се забавлявате и да придвижите всички положителни пожелания в направената сурвакница, а тя става доста красива когато е сътворена с обич и доста смях.
Автор: Иван Иванов
Инфо: www.protobilgarians.com
